1.

вещ

Опитен, изкусен, компетентен.

*věščь праславянски вѣщь през старобългарски вещ

Вещо лице

(специално) Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вещ веща вещо вещи
членувана вещия вещата вещото вещите
с пълен член вещият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вещ
  • форми ве́ща, ве́що, мн. ве́щи
Източници

2.

вещ

1. Предмет, обикновено за битови нужди.

Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?

2. (само множествено число) Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване.

Къде са ми вещите?
Сега ще си разположа вещите.

3. (само множествено число) Багаж.

Това ли са вашите вещи?

вещь старобългарски вещ

  • съществително име, женски род
  • форми вещта́, мн. ве́щи
Източници