Източник
-
спосо́бен -
1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит.
Способен занаятчия.
Способен учител.
-
2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта.
Способна съм да чета цяла нощ.
Способен е на всякакви мръсотии.
-
3. Годен.
Способна съм да тичам дълго.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | способен | способна | способно | способни |
| членувана | способния | способната | способното | способните |
| с пълен член | способният | — | — | — |