спосо́бен

1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит.

Способен занаятчия.
Способен учител.

2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта.

Способна съм да чета цяла нощ.
Способен е на всякакви мръсотии.

3. Годен.

Способна съм да тичам дълго.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана способен способна способно способни
членувана способния способната способното способните
с пълен член способният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне спо-со-бен
  • форми способна, способно, мн. способни
Източник