у́мен

1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен.

Умен човек.

2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност.

Умно решение.
Умни думи.

3. Който изразява ум, интелигентност.

Умен поглед.
Умна глава

Много умен човек.

умност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умен умна умно умни
членувана умния умната умното умните
с пълен член умният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне умен
  • форми у́мна, у́мно, мн. у́мни
Източник