Източник
-
у́мен -
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен.
Умен човек.
-
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност.
Умно решение.
Умни думи.
-
3. Който изразява ум, интелигентност.
Умен поглед.
- мъдър
- разумен
- разсъдлив
- здравомислещ
- смислен
- свестен
- прозорлив
- осторожен
- схватлив
- възприемчив
- интелигентен
- зрял
- трезв
- умна глава
- сече му главата
- сериозен
- съзнателен
- поумнял
Умна глава
Много умен човек.
умност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | умен | умна | умно | умни |
| членувана | умния | умната | умното | умните |
| с пълен член | умният | — | — | — |