възприемчи́в

Който лесно възприема, усвоява.

Много възприемчиво дете.
възприемчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възприемчив възприемчива възприемчиво възприемчиви
членувана възприемчивия възприемчивата възприемчивото възприемчивите
с пълен член възприемчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне въз-п-ри-ем-чив
  • форми възприемчи́ва, възприемчи́во, мн. възприемчи́ви
Източник