Източник
-
възприемчи́в -
Който лесно възприема, усвоява.
Много възприемчиво дете.
- допускащ
- позволяващ
- даващ възможност
- съобразителен
- с остър ум
възприемчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | възприемчив | възприемчива | възприемчиво | възприемчиви |
| членувана | възприемчивия | възприемчивата | възприемчивото | възприемчивите |
| с пълен член | възприемчивият | — | — | — |