Източник
-
внима́телен -
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието.
Внимателният читател веднага ще забележи.
Внимателен поглед.
-
2. Учтив, любезен.
Бяхте много внимателен.
Внимателен човек.
-
3. Който действа предпазливо; предпазлив.
Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
внимателно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | внимателен | внимателна | внимателно | внимателни |
| членувана | внимателния | внимателната | внимателното | внимателните |
| с пълен член | внимателният | — | — | — |