бу́ден

1. Който не спи; който е прекаран без сън.

2. (преносно) Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен.

Будно момче.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана буден будна будно будни
членувана будния будната будното будните
с пълен член будният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бу-ден
  • форми бу́дна, бу́дно, мн. бу́дни
Източник