пъ́ргав

1. Подвижен и бърз.

Пъргаво дете.

2. Който за малко време свършва много работа; сръчен, работлив.

Пъргава мома.

3. Еластичен, гъвкав.

Пъргава стомана.

от един произход със старобълг. прѫгъ ἀκρίς „скакалец“ (Сав. кн., Син. пс.), от *prǫgъ, сродна с герм. форми: ст.в.нем. springan, старосканд. springa, англ. spring „скачам“.

пъргавост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пъргав пъргава пъргаво пъргави
членувана пъргавия пъргавата пъргавото пъргавите
с пълен член пъргавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне пър-гав
  • форми пъргава, пъргаво, мн. пъргави
Източници