Източник
-
игри́в -
1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив.
Игриви деца.
Игриво котенце.
Игрива река.
Игрив вятър.
-
2. Който изразява радост, бодрост, веселост.
Игрива усмивка.
Игрива походка.
игриво
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | игрив | игрива | игриво | игриви |
| членувана | игривия | игривата | игривото | игривите |
| с пълен член | игривият | — | — | — |