Източник
-
необузда́н -
1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен.
Необуздан кон.
-
2. Който не може да се укроти; несдържан, буен.
Необуздана страст.
необузданост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | необуздан | необуздана | необуздано | необуздани |
| членувана | необуздания | необузданата | необузданото | необузданите |
| с пълен член | необузданият | — | — | — |