Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен.
Странен човек.
Странни неща стават.
От „страна“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | странен | странна | странно | странни |
| членувана | странния | странната | странното | странните |
| с пълен член | странният | — | — | — |
2.
(остаряло) Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.
От „страна“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | странен | странна | странно | странни |
| членувана | странния | странната | странното | странните |
| с пълен член | странният | — | — | — |