1.

стра́нен

Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен.

Странен човек.
Странни неща стават.

От „страна“ с наставката -ен.

странно — наречие
странност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странен странна странно странни
членувана странния странната странното странните
с пълен член странният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стра-нен
  • форми стра́нна, стра́нно, мн. стра́нни
Източници

2.

стра́нен

(остаряло) Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.

От „страна“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странен странна странно странни
членувана странния странната странното странните
с пълен член странният — — —
  • прилагателно име
  • форми стра́нна, стра́нно, мн. стра́нни
Източници