Източник
-
невъзмо́жен -
1. Неосъществим, неизпълним.
Невъзможни неща няма.
-
2. (преносно) Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си.
Той има невъзможен характер.
невъзможност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | невъзможен | невъзможна | невъзможно | невъзможни |
| членувана | невъзможния | невъзможната | невъзможното | невъзможните |
| с пълен член | невъзможният | — | — | — |