ря́дък

1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи.

Рядка брада.

2. В който има течност (обикновено повече от необходимото); воднист.

Рядък сок.
Рядка каша.

3. Който се появява през големи интервали от време.

Редки звуци.
Редки хора.

4. Който не се среща често (и затова се цени).

Рядка пеперуда.
Рядка билка.

5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден.

Рядко явление.
Рядко удоволствие.
Редки ми са пръстите

Много харча, пилея.

Рядка птица

Изключителен човек (може и иронично).

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана рядък рядка рядко редки
членувана редкия рядката рядкото редките
с пълен член редкият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ря-дък
  • форми рядка, рядко, мн. редки
Източник