-
ря́дък -
1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи.
Рядка брада.
-
2. В който има течност (обикновено повече от необходимото); воднист.
Рядък сок.
Рядка каша.
-
3. Който се появява през големи интервали от време.
Редки звуци.
Редки хора.
-
4. Който не се среща често (и затова се цени).
Рядка пеперуда.
Рядка билка.
-
5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден.
Рядко явление.
Рядко удоволствие.
- особен
- необикновен
- необичаен
- нечуван
- нечут
- пръв по рода си
- неизвестен
- незапомнен
- странен
- чуден
- изключителен
- никъде го няма
- куриозен
- оригинален
- ненормален
- ексцентричен
- неповторим
- единствен
- единствен по рода си
- несравним
- незаменим
- неподражаем
Много харча, пилея.
Изключителен човек (може и иронично).
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | рядък | рядка | рядко | редки |
| членувана | редкия | рядката | рядкото | редките |
| с пълен член | редкият | — | — | — |