изключи́телен

1. Който е извън правилата; извънреден, специален.

Изключителен случай.
Изключително посещение.

2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен.

Изключителен човек.
Изключителна красота.
Изключително място.
изключително — наречие Работи изключително добре.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изключителен изключителна изключително изключителни
членувана изключителния изключителната изключителното изключителните
с пълен член изключителният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-к-лю-чи-те-лен
  • форми изключи́телна, изключи́телно, мн. изключи́телни
Източник