Източник
-
изключи́телен -
1. Който е извън правилата; извънреден, специален.
Изключителен случай.
Изключително посещение.
-
2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен.
Изключителен човек.
Изключителна красота.
Изключително място.
- особен
- рядък
- необикновен
- единствен по рода си
- специален
- отделен
- несравним
- ненормален
- безподобен
- забележителен
- неочакван
- небивал
изключително
— наречие
Работи изключително добре.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изключителен | изключителна | изключително | изключителни |
| членувана | изключителния | изключителната | изключителното | изключителните |
| с пълен член | изключителният | — | — | — |