Източник
-
осо́бен -
1. Който се различава от другите; индивидуален.
Особено поведение.
-
2. Значителен, отличителен, специален.
Особено внимание.
-
3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен.
Особен аромат на растение.
- своеобразен
- своенравен
- странен
- причудлив
- необикновен
- оригинален
- башка
- бамбашка
- куриозен
- особняк
- екстравагантен
- пръв по рода си
- свойствен
- индивидуален
- отделен
- частен
- присъщ
- типичен
- специален
- специфичен
- характерен
- отличителен
- по-друг
- различен
- не такъв
Особено мнение
Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | особен | особена | особено | особени |
| членувана | особения | особената | особеното | особените |
| с пълен член | особеният | — | — | — |