осо́бен

1. Който се различава от другите; индивидуален.

Особено поведение.

2. Значителен, отличителен, специален.

Особено внимание.

3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен.

Особен аромат на растение.
Особено мнение

Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана особен особена особено особени
членувана особения особената особеното особените
с пълен член особеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне осо-бен
  • форми осо́бена, осо́бено, мн. осо́бени
Източник