Източник
-
своеобра́зен -
1. Който се различава от другите; оригинален.
Своеобразен човек.
-
2. Който по качествата си наподобява нещо.
Тази книга е своеобразен пътеводител в историята.
своеобразност
— съществително име
своеобразно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | своеобразен | своеобразна | своеобразно | своеобразни |
| членувана | своеобразния | своеобразната | своеобразното | своеобразните |
| с пълен член | своеобразният | — | — | — |