Източник
-
необикнове́н -
1. Който се среща рядко; необичаен, чуден.
Необикновена случка.
-
2. Извънреден, прекален.
Необикновена активност.
- изключителен
- рядък
- единствен
- необичаен
- несравним
- нов
- нечут
- особен
- пръв по рода
- не като другите
- странен
- извънреден
- феноменален
- единствен по рода си
- неповторим
- уникален
- неспазващ условностите
- ексцентричен
- нестандартен
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | необикновен | необикновена | необикновено | необикновени |
| членувана | необикновения | необикновената | необикновеното | необикновените |
| с пълен член | необикновеният | — | — | — |