Източник
-
уника́лен -
1. Който е единствен, неповторим.
Уникална находка.
-
2. (преносно) Който е оригинален, странен.
- единствен по рода си
- неповторим
- забележителен
- изключителен
- необикновен
уникалност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | уникален | уникална | уникално | уникални |
| членувана | уникалния | уникалната | уникалното | уникалните |
| с пълен член | уникалният | — | — | — |