Източник
-
кра́ен -
1. Който се намира в края (на множество подредени предмети).
Крайната къща на селото.
Краен квартал.
Крайно място.
-
2. Който е пределен, последен, окончателен.
До краен предел.
Краен срок.
Краен резултат.
-
3. (преносно) Който е в пределна, изключително силна проява.
Крайна нужда.
Краен егоист.
-
4. Който е ограничен по брой, може да се преброи.
Краен брой.
-
5. Който е последният възможен.
Крайно време.
Крайни мерки.
В краен случай.
- прекален
- извънмерен
- извънреден
- извън пътя
- преувеличен
- неумерен
- най-висок
- най-голям
- най-важен
Крайно число
(специално) В математиката — число, което може да се дели без остатък.
В крайна сметка
В последна сметка.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | краен | крайна | крайно | крайни |
| членувана | крайния | крайната | крайното | крайните |
| с пълен член | крайният | — | — | — |