за́ден

1. Който се намира отзад.

Задно колело.
Заден двор.

2. (преносно) За мисъл, цел и подобни — който е таен, подъл, нечестен.

Говоря ти без задни мисли.
Давам заден ход

За превозно средство — движа се назад.

Давам заден ход

(преносно) Отказвам се от намеренията си.

Заден двор

(преносно) Неофициален, неподреден, нечист.

Отивам на заден план

Ставам с второстепенна важност.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заден задна задно задни
членувана задния задната задното задните
с пълен член задният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-ден
  • форми за́дна, за́дно, мн. за́дни
Източник