Източник
-
за́ден -
1. Който се намира отзад.
Задно колело.
Заден двор.
-
2. (преносно) За мисъл, цел и подобни — който е таен, подъл, нечестен.
Говоря ти без задни мисли.
Давам заден ход
За превозно средство — движа се назад.
Давам заден ход
(преносно) Отказвам се от намеренията си.
Заден двор
(преносно) Неофициален, неподреден, нечист.
Отивам на заден план
Ставам с второстепенна важност.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | заден | задна | задно | задни |
| членувана | задния | задната | задното | задните |
| с пълен член | задният | — | — | — |