Източник
-
после́ден -
1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг.
Последен ден на лятото.
Последно изказване.
Последна дума.
-
2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен.
Последна кореспонденция.
Последна мода.
През последните години.
-
3. (преносно, разговорно) Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен.
Последен идиот.
Последен просяк.
Последен голтак.
-
4. (като съществително име) Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това.
Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата.
-
5. (като съществително име) За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и други.
Последното не го включвайте в протокола.
- най-нов
- най-авторитетен
- решаващ
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | последен | последна | последно | последни |
| членувана | последния | последната | последното | последните |
| с пълен член | последният | — | — | — |