после́ден

1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг.

Последен ден на лятото.
Последно изказване.
Последна дума.

2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен.

Последна кореспонденция.
Последна мода.
През последните години.

3. (преносно, разговорно) Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен.

Последен идиот.
Последен просяк.
Последен голтак.

4. (като съществително име) Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това.

Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата.

5. (като съществително име) За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и други.

Последното не го включвайте в протокола.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана последен последна последно последни
членувана последния последната последното последните
с пълен член последният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне пос-ле-ден
  • форми после́дна, после́дно, мн. после́дни
Източник