Източник
-
реши́телен -
1. Който е твърд в следването на решенията си, не се колебае; смел, храбър, дързък, мъжествен.
Решителен човек.
-
2. Който е изпълнен с твърдост, непоколебимост, непреклонност.
Решителен жест.
-
3. Който не търпи възражения; категоричен.
-
4. Най-важен за решението на някакъв проблем; решаващ.
Решителна битка.
Решителна стъпка.
- непоколебим
- неколеблив
- твърд
- категоричен
- без колебание
- безапелационен
- недопускащ възражение
- положителен
решителност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | решителен | решителна | решително | решителни |
| членувана | решителния | решителната | решителното | решителните |
| с пълен член | решителният | — | — | — |