неизбе́жен

Който не може да се избегне или предотврати.

Неизбежен край.
неизбежност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неизбежен неизбежна неизбежно неизбежни
членувана неизбежния неизбежната неизбежното неизбежните
с пълен член неизбежният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-из-бе-жен
  • форми неизбе́жна, неизбе́жно, мн. неизбе́жни
Източник