неотло́жен

Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ.

Неотложни дела.
неотложност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неотложен неотложна неотложно неотложни
членувана неотложния неотложната неотложното неотложните
с пълен член неотложният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-от-ло-жен
  • форми неотло́жна, неотло́жно, мн. неотло́жни
Източник