Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който е на малко разстояние, недалечен.
2. Който е недалечен по време; скорошен, неотдавнашен.
3. Който е в тесни връзки или отношения по произход, чувства, качества, интереси и други.
близъ: старобългарски бли́зък
старобълг. близъ: лит. диал. bliežti „хвърлям, мятам“: латв. bliēzt: лат. flīgere „удрям“. В семант. отношение сравни фр. près, ит. presso, appresso „близо“: лат. pressus „смачкан“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | близък | близка | близко | близки |
| членувана | близкия | близката | близкото | близките |
| с пълен член | близкият | — | — | — |