бли́зък

1. Който е на малко разстояние, недалечен.

2. Който е недалечен по време; скорошен, неотдавнашен.

3. Който е в тесни връзки или отношения по произход, чувства, качества, интереси и други.

близъ: старобългарски бли́зък

старобълг. близъ: лит. диал. bliežti „хвърлям, мятам“: латв. bliēzt: лат. flīgere „удрям“. В семант. отношение сравни фр. près, ит. presso, appresso „близо“: лат. pressus „смачкан“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана близък близка близко близки
членувана близкия близката близкото близките
с пълен член близкият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бли-зък
  • форми бли́зка, бли́зко, мн. бли́зки
Източници