Източник
-
дружелю́бен -
1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив.
Дружелюбен човек.
-
2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив.
Дружелюбна усмивка.
дружелюбност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | дружелюбен | дружелюбна | дружелюбно | дружелюбни |
| членувана | дружелюбния | дружелюбната | дружелюбното | дружелюбните |
| с пълен член | дружелюбният | — | — | — |