доброжела́телен

1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо.

Доброжелателен човек.

2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо.

Доброжелателни намерения.
доброжелателност — съществително име
доброжелателство — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доброжелателен доброжелателна доброжелателно доброжелателни
членувана доброжелателния доброжелателната доброжелателното доброжелателните
с пълен член доброжелателният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне доб-ро-же-ла-те-лен
  • форми доброжела́телна, доброжела́телно, мн. доброжела́телни
Източник