Източник
-
доброжела́телен -
1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо.
Доброжелателен човек.
-
2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо.
Доброжелателни намерения.
доброжелателност
— съществително име
доброжелателство
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | доброжелателен | доброжелателна | доброжелателно | доброжелателни |
| членувана | доброжелателния | доброжелателната | доброжелателното | доброжелателните |
| с пълен член | доброжелателният | — | — | — |