Източник
-
благоскло́нен -
Който проявява или изразява добро разположение, одобрение към някого или нещо.
благосклонно
— наречие
Гледам благосклонно на нея.
благосклонност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | благосклонен | благосклонна | благосклонно | благосклонни |
| членувана | благосклонния | благосклонната | благосклонното | благосклонните |
| с пълен член | благосклонният | — | — | — |