прия́тен

1. Който доставя удоволствие.

Приятен разговор.

2. Привлекателен, мил, симпатичен.

Приятен човек.

приятный руски прия́тен

Заемка от рус. приятный при старобълг. приѩтьнъ (*pri-jentьnъ), свързана с лит. imtinas „този, който трябва да се вземе“ < слав. *jenti (старобълг. въз-ѩти) „взимам“

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приятен приятна приятно приятни
членувана приятния приятната приятното приятните
с пълен член приятният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне при-я-тен
  • форми приятна, приятно, мн. приятни
Източници