Източник
-
приветли́в -
1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ.
Приветлива жена.
-
2. Приятен, хубав.
Приветлива къща.
приветливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | приветлив | приветлива | приветливо | приветливи |
| членувана | приветливия | приветливата | приветливото | приветливите |
| с пълен член | приветливият | — | — | — |