приветли́в

1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ.

Приветлива жена.

2. Приятен, хубав.

Приветлива къща.
приветливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приветлив приветлива приветливо приветливи
членувана приветливия приветливата приветливото приветливите
с пълен член приветливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне при-вет-лив
  • форми приветлива, приветливо, мн. приветливи
Източник