Източник
-
вежли́в -
Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен.
Вежлив човек.
Вежлива молба.
вежливо
— наречие
Поздравявам вежливо.
вежливост
— съществително име
Отнасям се с вежливост.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | вежлив | вежлива | вежливо | вежливи |
| членувана | вежливия | вежливата | вежливото | вежливите |
| с пълен член | вежливият | — | — | — |