услужли́в

1. Който е готов винаги да прави услуги.

2. (преносно) Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си.

Услужлива памет.
Услужливи очи.
услужливост — съществително име
услужливо — наречие Подаде ѝ ръка услужливо.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана услужлив услужлива услужливо услужливи
членувана услужливия услужливата услужливото услужливите
с пълен член услужливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ус-луж-лив
  • форми услужли́ва, услужли́во, мн. услужли́ви
Източник