Източник
-
услужли́в -
1. Който е готов винаги да прави услуги.
-
2. (преносно) Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си.
Услужлива памет.
Услужливи очи.
услужливост
— съществително име
услужливо
— наречие
Подаде ѝ ръка услужливо.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | услужлив | услужлива | услужливо | услужливи |
| членувана | услужливия | услужливата | услужливото | услужливите |
| с пълен член | услужливият | — | — | — |