Източник
-
учти́в -
1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.
-
2. Който изразява любезност, внимание.
Учтива покана.
Учтив жест.
учтивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | учтив | учтива | учтиво | учтиви |
| членувана | учтивия | учтивата | учтивото | учтивите |
| с пълен член | учтивият | — | — | — |