учти́в

1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.

2. Който изразява любезност, внимание.

Учтива покана.
Учтив жест.
учтивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана учтив учтива учтиво учтиви
членувана учтивия учтивата учтивото учтивите
с пълен член учтивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне уч-тив
  • форми учти́ва, учти́во, мн. учти́ви
Източник