изтъ́нчен

1. Който е фин, изящен, изискан.

Изтънчена външност.
Изтънчени маниери.

2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан.

Майстор на изтънчени дърворезби.
Изтънчени ястия.

3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтънчен изтънчена изтънчено изтънчени
членувана изтънчения изтънчената изтънченото изтънчените
с пълен член изтънченият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-тън-чен
  • форми изтъ́нчена, изтъ́нчено, мн. изтъ́нчени
Източник