Източник
-
изтъ́нчен -
1. Който е фин, изящен, изискан.
Изтънчена външност.
Изтънчени маниери.
-
2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан.
Майстор на изтънчени дърворезби.
Изтънчени ястия.
-
3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изтънчен | изтънчена | изтънчено | изтънчени |
| членувана | изтънчения | изтънчената | изтънченото | изтънчените |
| с пълен член | изтънченият | — | — | — |