тъ́нък

1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез.

Тънки пръсти.
Тънък плат.

2. За звук — с висок регистър.

Тънък детски глас.

3. Който е свързан с най-малките подробности.

Тънка разлика.

4. Проницателен, остър, умен.

Тънък познавач на българската душевност.

5. Изящен, изискан, не груб.

Тънка изработка.
Тънка миризма.

6. Лек, едва забележим.

Тънка шега.

7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит.

Тънък слух.

стб. тьнъкъ

Тънка ми е кесията

(разговорно) Нямам достатъчно пари, беден съм.

По тънката

(разговорно, иронично) част За мъж — който задиря жените.

тънко — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънък тънка тънко тънки
членувана тънкия тънката тънкото тънките
с пълен член тънкият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тъ-нък
  • форми тъ́нка, тъ́нко, мн. тъ́нки
Източници