-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
тъ́нък -
1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез.
Тънки пръсти.
Тънък плат.
-
2. За звук — с висок регистър.
Тънък детски глас.
-
3. Който е свързан с най-малките подробности.
Тънка разлика.
-
4. Проницателен, остър, умен.
Тънък познавач на българската душевност.
-
5. Изящен, изискан, не груб.
Тънка изработка.
Тънка миризма.
-
6. Лек, едва забележим.
Тънка шега.
-
7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит.
Тънък слух.
стб. тьнъкъ
- неуловим
- едва доловим
(разговорно) Нямам достатъчно пари, беден съм.
(разговорно, иронично) част За мъж — който задиря жените.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | тънък | тънка | тънко | тънки |
| членувана | тънкия | тънката | тънкото | тънките |
| с пълен член | тънкият | — | — | — |