оскъ́ден

Който е в малко или недостатъчно количество.

Оскъдна храна.
Оскъдни познания.

Прич. от старобълг. гл. оскѫдѣти „съкращавам“ (Супр.) < слав. *skond-, свързано със слав. *skend- „щадя“.

оскъдност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оскъден оскъдна оскъдно оскъдни
членувана оскъдния оскъдната оскъдното оскъдните
с пълен член оскъдният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ос-къ-ден
  • форми оскъ́дна, оскъ́дно, мн. оскъ́дни
Източници