бе́ден

1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък.

Беден човек.
Бедна държава.

2. (преносно) Оскъден, недостатъчен.

Бедна природа.
Бедно въображение.

3. (преносно) Обикновено членувано. Нещастен, жалък.

Бедната котка, колко е отслабнала!
бедничък — прилагателно име
бедно — наречие Живеем бедно.
бедност — съществително име Живеем в бедност.
беднота — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана беден бедна бедно бедни
членувана бедния бедната бедното бедните
с пълен член бедният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-ден
  • форми бе́дна, бе́дно, мн. бе́дни
Източник