Източник
-
бе́ден -
1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък.
Беден човек.
Бедна държава.
-
2. (преносно) Оскъден, недостатъчен.
Бедна природа.
Бедно въображение.
-
3. (преносно) Обикновено членувано. Нещастен, жалък.
Бедната котка, колко е отслабнала!
- безпаричен
- без пари
бедничък
— прилагателно име
бедно
— наречие
Живеем бедно.
бедност
— съществително име
Живеем в бедност.
беднота
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | беден | бедна | бедно | бедни |
| членувана | бедния | бедната | бедното | бедните |
| с пълен член | бедният | — | — | — |