Източник
-
го́рък -
1. Който е изпълнен с мъка и скръб.
Горък плач.
-
2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен.
Горките деца.
Горкото животно.
горко
— наречие
Заплака горко.
горкичък
— прилагателно име
Горкичкото котенце.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | горък | горка | горко | горки |
| членувана | горкия | горката | горкото | горките |
| с пълен член | горкият | — | — | — |