неща́стен

1. Който не е щастлив.

Нещастен човек.

2. Който носи или предвещава нещастие.

Нещастна любов.

3. Който изразява мъка, тъга, нещастие.

Нещастно лице.
Нещастни очи.

4. (преносно, пренебрежително) Нищожен, жалък, дребен.

Всичко започна от онзи нещастен разговор.
Нещастен случай

Авария, катастрофа, конфликтна ситуация с човешки жертви.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нещастен нещастна нещастно нещастни
членувана нещастния нещастната нещастното нещастните
с пълен член нещастният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-щас-тен
  • форми неща́стна, неща́стно, мн. неща́стни
Източник