Източник
-
само́тен -
1. Който живее в самота.
Самотна старица.
-
2. Който се намира някъде сам, единствен.
Самотна къща.
Самотна лодка.
Самотно дърво.
-
3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение.
Живеят самотни, децата им са в града.
Чувства се самотна в новия си клас.
Той е самотен, живее с родителите си.
самотност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | самотен | самотна | самотно | самотни |
| членувана | самотния | самотната | самотното | самотните |
| с пълен член | самотният | — | — | — |