само́тен

1. Който живее в самота.

Самотна старица.

2. Който се намира някъде сам, единствен.

Самотна къща.
Самотна лодка.
Самотно дърво.

3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение.

Живеят самотни, децата им са в града.
Чувства се самотна в новия си клас.
Той е самотен, живее с родителите си.
самотност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана самотен самотна самотно самотни
членувана самотния самотната самотното самотните
с пълен член самотният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-мо-тен
  • форми самотна, самотно, мн. самотни
Източник