само́тник

1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен.

Живее в планината като самотник.
Дъб самотник.

2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях.

Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.

3. (преносно) Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.

единствено число множествено число
нечленувана самотник самотници
членувана самотника самотниците
с пълен член самотникът —
бройна форма самотника
звателна форма самотнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне са-мот-ник
  • форми мн. самотници
Източник