Източник
-
само́тник -
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен.
Живее в планината като самотник.
Дъб самотник.
-
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях.
Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
-
3. (преносно) Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.