пусти́нник

Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.

пустиннически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана пустинник пустинници
членувана пустинника пустинниците
с пълен член пустинникът —
бройна форма пустинника
звателна форма пустиннико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пус-тин-ник
  • форми мн. пустинници
Източник