Източник
-
отше́лник -
1. (историческо) Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
-
2. (преносно) Човек, който страни от другите и живее сам.
1. (историческо) Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
2. (преносно) Човек, който страни от другите и живее сам.