отше́лник

1. (историческо) Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.

2. (преносно) Човек, който страни от другите и живее сам.

отшелнически — прилагателно име Отшелнически живот.
единствено число множествено число
нечленувана отшелник отшелници
членувана отшелника отшелниците
с пълен член отшелникът —
бройна форма отшелника
звателна форма отшелнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне от-шел-ник
  • форми мн. отше́лници
Източник