калу́гер

Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах.

Ставам калугер.
Подстригвам се за калугер.

калоугеръ старобългарски калу́гер

Старобълг. калоугеръ < гръц. καλόγερος.

единствено число множествено число
нечленувана калугер калугери
членувана калугера калугерите
с пълен член калугерът —
бройна форма калугера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-лу-гер
  • форми мн. калу́гери
Източници