аске́т

1. (историческо) Последовател на аскетизма; отшелник, пустинник, постник.

2. (преносно) Човек, който се е отказал от удоволствията на живота.

единствено число множествено число
нечленувана аскет аскети
членувана аскета аскетите
с пълен член аскетът —
бройна форма аскета
звателна форма аскете
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ас-кет
  • форми мн. аске́ти
Източник