безнаде́жден

1. Който не дава надежда за подобрение.

Безнадеждно положение.

2. Който изразява отсъствие на надежда.

Безнадежден плач.
безнадеждност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безнадежден безнадеждна безнадеждно безнадеждни
членувана безнадеждния безнадеждната безнадеждното безнадеждните
с пълен член безнадеждният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-на-деж-ден
  • форми безнаде́ждна, безнаде́ждно, мн. безнаде́ждни
Източник