безуте́шен

1. Който не може да се утеши, не намира утеха.

2. Който съдържа или изразява дълбока скръб, дълбоко отчаяние.

3. За мъка, скръб, тъга и подобни — за който няма утешение.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безутешен безутешна безутешно безутешни
членувана безутешния безутешната безутешното безутешните
с пълен член безутешният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-зу-те-шен
Източници