Източник
-
неутеши́м -
Който не може да бъде утешен; безутешен.
Неутешима съпруга.
неутешимост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | неутешим | неутешима | неутешимо | неутешими |
| членувана | неутешимия | неутешимата | неутешимото | неутешимите |
| с пълен член | неутешимият | — | — | — |