наклеветя́вам

(кого) Клеветя някого, набеждавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наклеветявам наклеветяваме
второ лице наклеветяваш наклеветявате
трето лице наклеветява наклеветяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наклеветявах наклеветявахме
второ лице наклеветява наклеветявахте
трето лице наклеветява наклеветяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наклеветявах наклеветявахме
второ лице наклеветяваше наклеветявахте
трето лице наклеветяваше наклеветяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наклеветявай наклеветявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наклеветявал наклеветявала наклеветявало наклеветявали
членувана наклеветявалия наклеветявалата наклеветявалото наклеветявалите
с пълен член наклеветявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наклеветявал наклеветявала наклеветявало наклеветявали
членувана наклеветявалия наклеветявалата наклеветявалото наклеветявалите
с пълен член наклеветявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наклеветяван наклеветявана наклеветявано наклеветявани
членувана наклеветявания наклеветяваната наклеветяваното наклеветяваните
с пълен член наклеветяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наклеветяващ наклеветяваща наклеветяващо наклеветяващи
членувана наклеветяващия наклеветяващата наклеветяващото наклеветяващите
с пълен член наклеветяващият — — —
Деепричастие
наклеветявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нак-ле-ве-тя-вам
  • форми наклеветя́ваш, несв. и наклеветя́, св.
Източник