набежда́вам

Набедявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набеждавам набеждаваме
второ лице набеждаваш набеждавате
трето лице набеждава набеждават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набеждавах набеждавахме
второ лице набеждава набеждавахте
трето лице набеждава набеждаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набеждавах набеждавахме
второ лице набеждаваше набеждавахте
трето лице набеждаваше набеждаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набеждавай набеждавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набеждавал набеждавала набеждавало набеждавали
членувана набеждавалия набеждавалата набеждавалото набеждавалите
с пълен член набеждавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набеждавал набеждавала набеждавало набеждавали
членувана набеждавалия набеждавалата набеждавалото набеждавалите
с пълен член набеждавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набеждаван набеждавана набеждавано набеждавани
членувана набеждавания набеждаваната набеждаваното набеждаваните
с пълен член набеждаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набеждаващ набеждаваща набеждаващо набеждаващи
членувана набеждаващия набеждаващата набеждаващото набеждаващите
с пълен член набеждаващият — — —
Деепричастие
набеждавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-беж-да-вам
  • форми набежда́ваш, несв.
Източник