клеветя́

(кого) Измислям и изказвам клевети.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клеветя клеветим
второ лице клеветиш клеветите
трето лице клевети клеветят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клеветих клеветихме
второ лице клевети клеветихте
трето лице клевети клеветиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клеветях клеветяхме
второ лице клеветеше клеветяхте
трето лице клеветеше клеветяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клевети клеветете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клеветил клеветила клеветило клеветили
членувана клеветилия клеветилата клеветилото клеветилите
с пълен член клеветилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клеветял клеветяла клеветяло клеветели
членувана клеветялия клеветялата клеветялото клеветелите
с пълен член клеветялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клеветен клеветена клеветено клеветени
членувана клеветения клеветената клеветеното клеветените
с пълен член клеветеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клеветящ клеветяща клеветящо клеветящи
членувана клеветящия клеветящата клеветящото клеветящите
с пълен член клеветящият — — —
Деепричастие
клеветейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кле-ве-тя
  • форми клевети́ш, мин. св. клевети́х, мин. прич. клевети́л, несв.
Източник